По средата на пътя 50 ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ

За Ася Кованова и Андрей Кулев не може да се пише поотделно, защото те от години са неотделими. След неистовото преминаване на „Линията“ от Андрей и главоломното кръжене на Ася из пространствата в „Екстази“ те двамата се намират в първия си общ филм „Пианистът“ (2012). Филм – поема, енигматично красив, завличащ в пространствата на душата, търсещ корена на човешката устойчивост, притихващ пред силата на надеждата… После се раждат трептящите от чувства и красота „Любов с превалявания“ (2015) и „Риби, плувци, кораби“ (2018), в който Андрей събира чрез въздушната си рисунка поезията на Превер с китайския пейзаж; и последните им два филма „Лист хартия“(2019), „Сантяго“ (2022), преливащи от любов и доброта… Независимо чия е идеята и кой е водещият в конкретния проект, Ася и Андрей се вграждат целите във всеки свой филм. Това са все филми – острови, анимационни поеми – притчи, сплав от любов и разбираща нежност, от доброта и тиха мъдрост. С чувствителната изящна рисунка, въздушната живописност и изразителните стилизирани типажи, те ни връщат в съкровената същност на живота и носят истинска лечебна светлина сред преобладаващо мрачния анимационен пейзаж.

Борис Десподов от години живее и работи в Германия и работи в игралното и документалното кино, като продуцент и режисьор. Анимацията обаче е много важна част от творческия му път, защото той преди всичко е художник и е илюстрирал стотици книги и списания от най-ранна възраст. Още първите му анимационни филми – „Митология“ (2001) и „Тик-так“ (2005) му носят фестивален успех. Паметна е и ярката му провокативна екранизация по Чехов „Три сестри и Андрей“ ( в съавторство
с Андрей Паунов) – неочакван прочит на Чеховите „Три сестри“ като черна абсурдистка комедия. Филм – ужасяваща метафора на осакатения живот, превърнал се в безсмислен навик, решен експериментално с разрисувани с пастели актьори , търсещ натуралистичната жестокост в детайлите и гротеската в човешкото поведение .„Одеон“ (2016) е по- следният му засега анимационен филм, част от проекта „Щрих и стих“, в който Борис продължава експериментите си с ротоскопската теника и живописта. Филмът е носталгична метафора на пропукването и изстива- нето на любовното чувство, изграден върху цитати от филм на Годар…

Иван Богданов основава заедно с Весела Данчева, неговата неизменна спътница и съавтор, творческата платформа „Компот колектив“ с идеята
да създадат благоприятна творческа среда за работа и общуване на младите художници аниматори. И наистина успяват. За изминалите години „Компот колектив“ се превърна в духовно пространство за екипна работа, съавторство, експерименти. Сред най- мащабните им омнибусни проекти са „Баща“ и „Щрих и стих“ (12 филма по съвременна българска поезия!). В анимационно документалния филм „Баща“ (2012) Иван е главен сценарист и режисьор; това е проникновен емоционално разтърсващ филм за самотата но детето и прекършения контакт с бащата, изграден
от истински документално разказани зад кадър истории, драматургично организирани от Иван, всяка разработена от различен екип в сюрреалистичния, характерен за „Компот колектив“, ключ. Други негови авторски филми са сюрреалистичната интерпретация „Млекарката“ (2015), по Димитър Воев от първия „Щрих и стих“ и митичната „Пътуваща страна“ (2017), в съавторство с Весела Данчева. В момента работи по следващия си проект „Глас“. Преподавател в програма „Анимационно кино“ на НБУ.